Театралното ревю на Буда от предградията — радостна постановка по романа на Ханиф Курейши

„ Казвам се Карим Амар и съм роден и отгледан англичанин. Почти “, споделя Карим при започване на „ Буда от предградията “. И точно в това „ съвсем “ се крие огромна част от напрежението на искрящия разказ на Ханиф Курейши от 1990 година Това е историята на млад британец от Южна Азия, намиращ пътя си в Англия от края на 70-те години на предишния век, превъзходно занимателна за политиката, прищявките и ексцесиите на това десетилетие и за това да си млад във време на такава турбуленция. Но това е и история за принадлежността и за това какво в действителност значи изказванието на Карим.

Тази истина звучи под радостната театрална режисура на Ема Райс в Swan Theatre, Стратфорд на Ейвън, водена от ужасно осъществяване на Dee Ahluwalia като Карим. Адаптиран от Райс с Курейши, той е ефервесцентна театрална пиеса — оптимистична, смешна, смехотворна и нежна — само че е подплатена от мрачното наличие на расизъм.

„ Върви си вкъщи “ гласи расистки девиз, надраскан върху железна врата в профил на комплекта на Rachana Jadhav. Фактът, че тези грозни усеща освен са към момента с нас, само че и неведнъж се изтласкват на напред във времето в актуалните културни войни, сигурно е една от аргументите за тази кипяща режисура (копродукция сред RSC и Wise Children), която брилянтно отстоява правото на всеки човек в историята да бъде по едно и също време в страната и на тази сцена.

Шоуто се придържа компактно към формата на книгата, започвайки през 1976 година със 17-годишния Карим, наследник на индиец татко и майка англичанка, хванати в капан в предградията на Южен Лондон и неспокойни за опит. Докато той се обръща непосредствено към нас посредством микрофон - интелигентен ход, запазвайки ролята на Карим като остроумен, проницателен повествовател - животът му се материализира към него.

Там е неговият татко Харун (изигран от доста занимателния и сензационно еластичен Анкур Бал), който оказва помощ на жителите на Бромли по пътя към просветлението, като в същото време прегръща всичко, което свободолюбивата стопанка на тези събития Ева (Луси Текери), има какво да предложи. Ето го Чарли (Томи Белшоу), прибързано развитият наследник на Ева. Има гневната феминистка другарка на Карим Джамила (Наташа Джаетилеке), с която той прави безумен, скришен секс. Има доста секс – всичко това, поднесено палаво и с обилно и шокиращо потребление на плодове.

Но когато годините минават и събитията се въртят към него, настъпват рецесии. Баща му напуща майка му поради Ева; Джамила е тласкана към организиран брак; Чарли намира популярност като артист, само че излиза отвън релсите; Съпругът на Джамила, Чангез, претърпява брутално нахлуване от бандитите на Националния фронт.

Както в романа, това се третира най-вече с леко допиране, само че разказът ловко изследва съществени въпроси за идентичността и самоопределението в разтревожен, постоянно грозна среда. Райс проницателно изследва ролята и отговорността на драмата: даже когато Карим стъпи на крайници в театъра, той е хвърлен в стандартите от дръзки, повърхностно расистки бели режисьори.

Приятно поръсена с музика от 70-те години, постановката на Райс има игриво, калейдоскопично качество. Костюмите на Вики Мортимър и хореографията на Ета Мърфит се любуват на всичко, което интервалът може да предложи, а отличният актьорски състав внася огромна топлота, болежка и човещина в героите си.

Епизодичният темперамент на парчето стартира да си личи: усеща се натоварено, претрупано и стартира да отслабва към края. Но това към момента е богато разкриващо шоу за Англия тогава и в този момент, изпълнено с яд, отчаяние и на първо място обич. В сърцето си Ahluwalia е изключителна: занимателна, уязвима, харизматична. Това е, напълно вярно, неговата сцена и неговата история.

★★★★☆

До 1 юни